Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Кирил Николов е част от екипа на Катедрата по ортопедия и травматология на ВМА. Пътят му към специалността минава през голям брой доброволчески начинания, стажове и образования в България и чужбина, които му дават скъп на практика опит в разнообразни медицински посоки. През 2024 година стартира като доброволец във ВМА, където открива своя интерес към ортопедията и травматологията и насочва професионалното си развиване към тази област.

Д-р Николов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?

Интересът ми към медицината, който след това се трансформира в същинска пристрастеност, стартира още в ученическите ми години. По време на продан в Перу имах опцията като доброволец да оказвам помощ на организацията Starkey, превеждайки от испански на британски език в границите на благотворителна акция за даряване на слухови апарати на възрастни хора и деца в потребност. Именно тогава за първи път същински усетих страстта от това да помагаш на хората и удовлетворението, което носи опцията да промениш нечий живот към по-добро. Този опит остави дълготраен отпечатък в мен и ме насочи към медицината като предопределение.

Какво Ви стимулира да се насочите към незабавната медицина?

За мен незабавната медицина е най-хубавата школа за всеки млад доктор, който желае същински да навлезе в практическата медицина и да построи убеденост в своите умения. Интензивният поток от пациенти и разнообразието от клинични случаи построяват способността за бърза реакция, точна преценка и верен метод към пациента. Работата в незабавното поделение всекидневно слага на тестване знанията, добити в университета, и те кара непрестанно да се развиваш. Смятам, че всеки специализант би трябвало да премине през тази школа, тъй като тя построява както професионални умения, по този начин и убеденост при справяне с сложни обстановки.

Кои са първите Ви учители в специалността – тези, чиито уроци няма да забравите в никакъв случай?

От всеки един от лекарите и сестрите в незабавния травматологичен кабинет на ВМА съм научил скъпи уроци, само че има хора, които изключително мощно са повлияли на професионалното ми развиване.

Д-р Василев ме научи на верния метод към пациентите – на човещина, съчетана с професионализъм, както и на смисъла на подробното и деликатно снемане на анамнеза, което е основен съставен елемент за вярната диагностика в нашата компетентност.

От доктор Димов научих какъв брой значими са вярното пречистване на информацията, разумното мислене и бързата преценка във всяка обстановка. Той ме срещна и с новите способи за диагностика и лекуване в ортопедията и травматологията.

И не на последно място – доктор Газибаров, който ми оказа помощ да изградя автономия и убеденост в личните ми познания и решения.

Разкажете за работата си в Спешно поделение на болничното заведение – с какво организацията на целия развой спомага за по-качествената подготовка на младите медици?

За мен нашата болница действа като добре проведен и синхронизиран екип. Работата в Спешно поделение е извънредно динамична и натоварена, само че точно това основава среда, в която младите лекари и медицински експерти се развиват най-бързо. Най-ценното е, че по-опитните сътрудници и сестри не просто извършват своите отговорности, а откровено се стремят да предадат знанията и опита си на по-младите генерации. Те ни поддържат в моментите на неустановеност, предизвикват ни да задаваме въпроси и да се стремим непрекъснато към рационализиране. Именно тази атмосфера на колегиалност и шерване прави подготовката ни толкоз качествена.

Кои етични правила в връзките с сътрудници и пациенти се стараете да съблюдавате постоянно?

На първо място се старая постоянно да подобавам с човещина, почитание и схващане към всеки пациент и сътрудник, без значение от натовареността или напрежението по време на работа. Вярвам, че всеки пациент има потребност освен от лекуване, само че и от чувството, че е изслушан и свестен. Стремя се да отстранявам нужното внимание на всеки човек и да изяснявам положението и лекуването по наличен и понятен метод. Смятам, че положителната връзка и доверието сред доктор и пациент са основна част от сполучливото лекуване.

Променя ли се потокът пациенти в Спешно поделение през последните години?

Според мен през последните години потокът от пациенти доста се усили, а травматизмът става все по-чест и по-тежък. Все по-често се срещат пътнотранспортни катастрофи – както с коли и мотори, по този начин и с електрически скутери и тротинетки, които през последните години се трансфораха в сериозен фактор за контузии.

В практиката ни най-често се срещат фрактури на горен крак при по-младите пациенти, както и тазобедрени фрактури при възрастните хора. Това слага съществени условия към екипа за бърза диагностика, съответна реакция и добра организация на работния развой.

Как си почивате след натоварена работна промяна?

За мен най-ценната отмора след претрупан работен ден е времето, прекарано със фамилията ми. Съпругата ми и детето ми са моята опора и най-големият източник на мира и позитивна сила. Дори след най-тежките наряди, времето с тях ми носи уют, баланс и мотивация да посрещна идващия ден с нови сили и положително въодушевление.

Как виждате своето професионално развиване в близко и в по-далечно бъдеще?

На този стадий най-важното за мен е да не преставам да се изучавам, да трупам опит и да се модернизирам оптимално в специалността си. Ортопедията и травматологията са извънредно обширна и динамична област, която предлага доста благоприятни условия за развиване. В бъдеще бих желал да открия онази тенденция в специалността, която най-силно ще ме въодушеви, и да се специализирам задълбочено в нея.

Оставам отворен към нови познания, технологии и провокации, тъй като имам вяра, че положителният доктор в никакъв случай не стопира да се развива.